Вси Светии

(като) за Вси светии
маскираме се
с еднакви празни дрехи и очи
обувките ни тъпчат
по еднакви пътища
стъпките не се различават по звук
пред вратите на еднаквите къщи
…
номер или лакомство?!
…
говоря също като нея
като теб и онзи там - непознатия
безналично уникална
във безличието си
като тълпопоказател
всякоя маскирана сянка
гротескно стърчи
и примигва:
„Никой съм. Дай ми!”
…
към края си е празникът
торбата е пълна със сладости
които еднакво горчат
…
да дебнеш паузата
за среща с истинско лице…
е уморително
нали?

Трак-трак

*

в началото на седмицата
думите ми
се нуждаят от профилактична подмяна
или поне
частичен ремонт
някои са леко напукани
от употреба по време на утрешни срещи
с непознати
съвсем непознати
други май само са позагубили
цвят
или блясък
знам ли
трябва да бързам
почти тичам
ъгълчета „О” и разни скоби
и пусти точки се закачат едни в други
в без-смисъл
паднали на дъното ми парчета потракват
а едва вчера се научих да говоря
в такт с пулса ти

спомни си с мигли най-любимата ми
ще слепя от звънтенето й
нов цвят за всякаквите развалени думи
и когато вече няма да бързам
ще ме чуеш как…

*

6 октомври 2008

Ухания

*
Ухаеше, когато бях.
На здравец.
На трева.
На бор. И резеда.
Ухаеше на момина сълза,
На цъфнали лъчи.
На вятър. И зелено.
И…
Бях, когато…
*
11 септември 2008

Смътно сиво

*
Заключени
във сивата си сигурност,
между изронените й стени,
се реят бледи отражения.
Напукани от празнота.
Безцветни рамене превиват
под бремето на смътни мисли.
Изпиват на бездънни глътки
стенещата тишина.
Навън,
през вакуума,
протягат алчни длани -
да сграбчат
цвят
от някоя въздишка заблудена.
Подмятат го. Подритват го.
До сиво.
И… оглушително мълчат.
На своя си език.

Познат единствено на тях
и… самотата…
*
9 септември 2008

Ези или...?

*
Какво избираш, за да можеш
пръв
отново да измислиш НИЕ?
Ези ти позволява
да даваш странни имена
на малките неща,
които знаеш, че обичам,
но не се научих да познавам...
Да ме караш да се смея сутрин...
Да съмваш и залязваш Небето
и с него да завиваш тихата нега,
зачената в целувките ти и преляла се
във мен...
Да събираш отблясъци от златните петънца
в очите ми...
Ези, СИ!
А аз... избирам
да изсечеш монета с еднакви страни...
Да сме всяка от тях...
... да...
*
7 септември 2008

*

Не тъжи, малка моя...

Никой не умира в неделите.
nicol (Магьосница )

*

На Ели, която остана на 17 години.

В неделя...

Неделя е. Последната.
Бременна
със неми сълзи. Сухи.
Заровила е изтънелите си
къси пръсти
в червените треви,
изстиващи,
привели крехко раменете си
над прекършения дъх
във детските очи…

Едно недоживяно
лято
изтича край пътя …
В края на август… завинаги.

*

3 септември 2008

Цветът на гласа

*
Орисана със чужди шумове,
се лута уморена
Тишината,
в тъмното на времето...
И по ъглите без лице
търси Песента -
в очите й да види
цвета
на своя глас и
да дочуе... себе си...
*
31 август 2008

Закърпена въздишка

*
заглъхнала без дъх
въздишка
сълзù
в очите на мъглата
по зениците
с цвят на уморено слънце
примрежени
от избелелите
ожарени пера
забравени
в гнездата пусти
кафяво се попива
в разклонените й вени
настръхнали
в последните листа
завързани с червено
под якàта
на закърпеното
с притихнала охра палто
наметнато върху
унилите
смалени рамене

на есенния ден
*
29 август 2008